Организирано туристическо движение в Перник 1902-1944 г.

Глава първа

 Организационно  развитие на туристическото движение
 в Перник 1895 г. – 1944 г.

Историята на човешката цивилизация е лаконична и кратка към туристическите прояви в общата човешка култура. Идеолог на туризма и планинарството е Жан Жак Русо, който в своите творби  пръв описва красотата на Природата в планината. Туристи­ческата хроника разказва за едно изкачване на италианския поет от епохата на възражда­нето Петрарка още през 1336 г. на върха Мон Ванту (1912 м.).  Но  основател на туризма е прочутият  естественик Орас Бенедик де Сосюр от Женева. Покоряването на Монблан на 3 август 1787 г. от него е епохално събитие. Неговото описание на изкачването е направило силно впечатление в целия образован свят в Европа и поставя  алпинизма и планинарството като основа на туризма.

Първото туристическо дружество е основаният през 1857 г. в Лондон Alpine Club( Алпийски клуб, академическо алпийско дружество или алпийска академия). Негови членове и до сега могат да бъдат само изпитани алпинисти, извършили бележити изкачвания, или хора проявили се с научни трудове из областта на алпиниз­ма. Много от най-смелите и трудни изкачвания в Алпите, Кавказ и Хималаите са извършени от негови членове.

Едва пет години по късно, през 1862 г. във Виена се основава  австрийското Алпийско дружество (Oesterreichischer Alpen Verein); през
1863 г., в Олтен – Швейцарският алпийски клуб (Schweizer Alpen Club) и в Торино - Италиянският алпийски клуб (Club filpino Italiano). През 1869 г. в Мюнхен възниква Германското Алпийско дружество, което през 1874 г. се слива с по-рано основаното  Австрийско под общо име Германо-австрийско Ал­пийско дружество (Deutscher und Oesterreichischer Alpen Verein) През 1869 год. в Виена се основа второто Австрий­ско  туристическо дружество — Oesterreichischer Touristen  Club, което е по-близко до българското схващане за всеобхватност на туристическата дейност на всички хора сред  Природата – от алпинизма и  планинарството до излета и разходката.

Предисторията на организирания туризъм в България е свързана с пътувания до Божи гроб в Ерусалим, с поклонения в нашите  манастири на търговци, пътуващи от Грузия, Армения и Беломорието  за Дубровник, Рим, Виена и Будапеща през нашите планини, с уроци сред природата на даскал Бачо Киро Петров, с излети на клуб "Весела България" към читалище "Славянска беседа" и създателите на „Урвич клуб“, с поклонения в Рилската обител на Свети Иван Рилски.

Утвърждаващата се българска интелигенция  след Руско-турската война 1976-78 г. и освобождаването на  България донася от Русия и Европа елитни знания, дипломи и книги, насочени най- напред към икономическото развитие на нашата страна. Но нашите млади хора,   завършили  задграничните университети, пренасят в България и новото отношение към природата, любовта и преклонението към планините. Тези традиции зараждат туристическото движение в България. А съвкупността от безброй опити и инициативи създава неговата широка основа на  развитие:

- В история на деветнадесетия век вече са влезли български опити за завладяване на планините на Европа. През 1864 год. Христодул Сечанов от Самоков изкачва  един малък и непретенциозен връх в  Швейцарските Алпи. Макар само 1031 м.н.м.р. това е първа стъпка нагоре на българин;

- На 27 август 1895 година Алеко Константинов с още 300 столичани изкачва „Черни връх“ във Витоша;

- През 1899 г. се създава  дружество "Алеко Константинов",   42 години след първото в Европа.

Перник поема своето име от символа „бог Перун“ и се появява публично още през десети век  в българската история. Бил е крепост, гарантираща охраната на София  от запад по поречието на Струма. След подвизите на воеводата Кракра в борбата срещу византийците районът е възстановен в Българската държава  от цар Калоян. Губи своето национално значение през 1382 г. за да си го възвърне след Освобождението  с появата на „Пернишките каменовъглени мини“, благодарение на които нашия град, тогава село Перник започва да получава известност в България. Разположено в богатата на каменни въглища Пернишка котловина, то се готви да стане енергийното сърце на новоизграждаща се  България. След откриването на държавна мина "Перник", до къщите на селото започва изграждането на коренно различното по структура, манталитет, интереси и познания минно селище Перник. Нов облик му дава и интелигенцията, състояща се от инженери, кондуктори, медицински персонал, чиновници и учители. Голяма част от тях са чужденци. Те идват  от Австрия, Белгия, Чехия, Словакия и носят в себе си новото в Света. 

Като център на икономиката и техническата интелигенция след Освобождението на България естествено е нашия град да има своето челно място след София в изграждането на  организирания туризъм. Изграденият туристически съюз учредява нови клонове,  утвърждава туристически дейности: залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС, ЮТС и други дарители.

През 1900 г. за директор на Мини "Перник" е назначен инж.Иван Симеонов, близък приятел на Алеко Константинов. Той и неговите колеги и приятели донасят от София  любовта към планината. В сп.” Български турист”, брой 1 от 1902 г. е разказано за един  сезон с екскурзия до Перник, с разглеждане на Мината, обяд в стола, изкачване на „Перун град“ (крепостта Кракра) и планината „Голо бърдо“. В същия брой е отбелязано още, че на 23 април 1902 г. любители на природата от Мини "Перник" основават туристически клон на БТС - „Голо бърдо". За членове на настоятелството са избрани: д-р Шопов- председател; И. Мечир - подпредседател; Иван Богданов - секретар; И.Гудев - касиер. Така е поставено е началото на организирания туризъм в Перник.

Първи излет на Витоша на новото дружество "Голо бърдо" през 1902 г.

Туристическо дружество "Голо бърдо" преустановява дейността си по време на войните, за да се възроди и разрасне с идването на новия директор на гимназията в Перник Стефан Бръчков (1925 г.) и минния инженер Хелмут Брокс. Тази организационно мъртва част от историята на туристическото движение в Перник е важен етап в развитието на Съюза. Провеждат се  петнадесетия  и шестнадесетия събор на БТС, които утвърждават важни организационни документи – правила за хижестроенето, правила за туристическите събори, правила за фонда на българския турист. С възстановяването на клона и първия юбилей на БТС насоката на дейността  на клона има характер изразен  в спомените на една колоритна личност на туризма и по-късно - председател на съюза Павел Делирадев:

„.........Българският туризъм в лицето на Българското Ту­ристическо Дружество това лято ще празнува двадесет и пета годишнината на своя организиран живот. Докато подобни възпоменателни тържества за отделната личност не говорят чрез миналото за нейния з а л е з,  напротив, за обществения живот, за неговите положителни и здрави тенденциите са един знак за бъдещето. „Хорото никога не остарява", казва бъл­гарската пословица. А не остарява, защото задоволява една пос­тоянна обществена потреба. И туризмът от своя страна иде да задоволи не само едни физиологични нужди на съвременния човек, но едновременно с това още и неговите научни и естетически потреби. Той е едно ново обществено явление, за­щото е рожба на нови обществени отношения, на новите сто­пански форми, на модерния град с неговите безбройни канце­ларии, търговски бюра, аудитории и фабрики.  И той ще живее и ще се развива, докато съществуват причините и условията, които го пораждат.  Едно от условията, които лежат въ основата на съвремен­ния туризъм е нуждата от движение, чисто физиологична нужда, вложена не само в човешкия организъм...........” ( сп. „Български турист“) Това е пътя на новото израстване и вече активно участие в съюзния живот на пернишкия туристически клон на Съюза.

На 3 юли 1927 г. перничани откриват своята първа хижа "Голо бърдо"

 През 1921 г. в Перник се основава и клон на създадения вече в България юношески туристически съюз - ЮТС.  Под ръководствата на тогавашния председател на дружеството и директор на училището Стефан Бръчков се извършват първите разкопки на крепостта "Кракра" и от намерените предмети се създава първата музейна сбирка в Перник. По същото време е положено и началото на залесяването в Перник - в местността "Кракра". Периодът 1926-1927 г. под председателството на Иван Божинов – главен счетоводител на Мината, се характеризира с активизиране на хижестроителната дейност на туристическото дружество. На 3 юли 1927 г. ентусиазираните пернишки туристи откриват първата си хижа - землянка в Голо бърдо в местността "Ранчово градище". Гост при откриването е подпредседателя на Централното настоятелство на БТС – София  Никола Галчов, който произнася слово. Както строителството , така също и откриването са изява на общо дело , на обединени усилия на организираните туристи в пернишкия клон на БТС „Голо бърдо”, а самото откриване носи белега на организираните туристически събори  в  историята на туристическия съюз. През годините 1930-1931 дружеството наброява вече 130 организирани туристи. Активизира се излетната дейност. Освен на Витоша  перничани „стъпват“ на Рила, Пирин и Родопите.

Пернишката  делегация за конгреса на БТС в Кюстендил 1927г.

Едва изминали две години от построяването на хижа "Голо бърдо", пернишките туристи замислят строителството на нова хижа. Изборът пада на местността "Ленищата", в дъното на каменната река на връх "Селим", над с. Кладница. Под ръководството на председателя на дружеството по това време д-р Тодор Личев и касиера Иван Келчев и с активното съдействие на инж. Хелмут Брокс започва ентусиазиран строеж на хижа "Селимица". След като е избран за председател на клон от БТС “Голо бърдо”  Перник  инж. Хелмут Брокс пренася сред запалените туристи  нови идеи за  строителството на туристически бази в планината. И така водени от своите туристически ръководители и деятели  наши туристи участват в строителството на хижа „Брокс”, “Кумата” на Витоша, хижите “Славей” и “Орлите ” в Перник и Радомир. През 1933 г. хижестроителната дейност на ентусиазираните перничани се насочва към Рила планина, където в красивата Мальовишка долина, под връх Мальовица, по инициатива на Хелмут Брокс и съвместно със самоковските туристи, през лятото на 1934 г. се построява първият каменен заслон "Мальовица".

Историята на организационното развитие на туризма е свързана с инж. Хелмут Брокс, който след като работи две години като минен инженер на рудник “Бобов дол” идва в мини „Перник“. Работи  като  началник на рудниците “Христо Ботев”, “Бели брег”, “Гладно поле ”, “Хумни дол” на Мини Перник. През 1928 година е един от основателите на минната спасителна служба.  В периода 1938-43 год. БТС създава своя планинска-спасителна служба и инж. Брокс и перничани участват в нейната работа.

През август 1930 г. перничане на път към Черни връх през х. "Алеко" и "Кумата"

Регионалният исторически музей – Перник и Дирекцията на Държавен архив – Перник предлагат много информация: документи на дружеството „Голо бърдо“, на Държавни мини „Перник“, статии и снимки от вестници и списания, един документален филм за Хелмут Брокс и неговите сподвижници за строителството  и цялото откриване на хижа „Брокс“. Разпространена е пощенска картичка за откриването на хижата. 

Колоритния инж. Хелмут Брокс през 1938 г. води пернишки  туристи и
австрийски гости в Родопите и на поляната пред Скални мостове им
демонстрира българското печено на шиш агне

Активна туристическа дейност  в снимки разказва за покоряването на Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. На повече от групите и снимките се откроява инж. Хелмут Брокс, който от 1930 до 1945 г. е председател на дружеството в Перник и изтъкнат хижестроител на България..  Върхът на пернишкото туристическо  завладяване на планините на България е периода 1937-1939 г. Инж. Хелмут Брокс лично води първия поход със сал и лодка от изворите на  „Струма“ до Ръждавица и водопада организиран от пернишкото дружество и ЮТС-Перник.

През 1939 г. пернишки туристи пред хижа Персенг

Настъпва втората световна война. Германските войски влизат в Югославия през Трън и първите затворени туристически пътеки за перничани са към хижа „Руй“ на трънското дружество. Със зараждането на партизанско движения секва планинарската дейност в цяла България. Този „отлив“ засяга и туристическото движение на Перник.