Туризмът в Перник като част от физкултурния съюз 1944-1957 г.

Глава втора

Туристическото движение в Перник  като част от физкултурния съюз през периода
1944 - 1957г.

След Втората световна война в света настъпват промени. България започва своето развитие като част от Съветския блок по нов път  - социализма.  Управляващите тогава у нас са убедени , че съветските модели са най-съвършени почти във всичко.. Това дава  своето отражение в социалната сфера и обществените дейности.

 С обявяването на България като страна с народна демокрация отначало възникват нови свободни организации. На 9 февруари 1945 год.  в София се е състояло  обединително заседание  на трите централни настоятелства  на БТС, ЮТС  и Българския туристически  съюз. Увлечени от всеобщия  патриотичен подем на нацията, те обявяват  обединението си  като съюз под името Народен  Туристически съюз на България или НТСБ. За негов председател е избран  Павел Делирадев – дългогодишен турист, писател и историк. Преименува се печатния орган от "Български турист" на "Народен турист". Организационните идеи са били искрени за нов подход, за скъсване с някои, макар и не типични за БТС стари идеи. Избира се планинарско ръководство.

На 20 март 1945 год. в Перник клон “Голо Бърдо ”, сега като клон но новия НТСБ провежда своето годишно събрание  и избира ново управително тяло с председател инж. Харалампи Попйорданов – директор на Държавни мини Перник  и заместник председатели -  инж. Хелмут Брокс и арх. Любен Константинов (чичо „Ехо“) и секретар - Петър Ди­митров, касиер - Георги Господинов, домакин - Александър Асе­нов, дългогодишен турист и ветеран от войните, съветници- - Борис Христов Пенчев ( Боко Пенчев - известен в последствие спортен деятел в Перник, Ангел Ангелов,  за излет­ната дейност - Стефан Димов, за пропагандната дейност - Борис Димитров, за младежката секция - Кристина Йорда­нова и контролна комисия: доктор Иван Джелепов, Лозан Бонев и Лозан Зафиров.

В Държавния архив Перник за същото годишно събрание има втори ръкописен протокол, в който Боко Пенчев, и Димитър Драгомански са посочени като секретари на дружеството,  а  касиер – Никола Стоянов, а към съветниците са добавени  Петър Стамболийски  и Асен Семков,  за заведущ младежка секция е записан  Драган Грънчаров и  една  културно-просветна комисия - арх. Любен Контантинов, Петър Даковски и В. Димитров, която през 1945-46 г. развива много интензивна дейност.

Туристическото движение върви  в тон с „новото време“, но това не помага, защото се  създава  Централен спор­тен съвет, като върховен орган на всички спортни и физкултур­ни организации и се осъществява обединение. В изпълнение на неговото първо окръжно (гр. Перник спада към Софийски окръг по това време) съответните Пернишки организации "Юнак","ЕТС",и спортните клубове "ЖСК" и "Бенковски" се събират на 27 март 1945 г. и конструират Околийски спортен съвет. В него влизат Петър Димитров Георгиев, Борис Христов Пенчев като секретар, доктор ^; Иван Джелепов като член на ревизионната комисия и Александър• Асенов като технически съветник. Иван Джелепов протоколно е определен като представител на туристическата организация.

Тези организационни промени през 1945 г, приключва за перничани с традиционната Граовска туристическа вечер, която била проведена на 15 декември, при голямо посещение от  гражданството. На  1 март 1946 г. пернишкия клон  “Голо бърдо” организира в малкия салон - бюфет на Минния театър костюмирана  първомартенска вечер. На 16 март се организира т.н. „пролетна” или „котарашка вечер“  на х. “Селимица ”. По този повод помещенията на хижата били подходящо украсени   с изгърбени котараци. Многобройните туристи се веселили под звуците на импровизиран оркестър.  Всички тези  прояви са  отразени от Хелмут Брокс в туристическия печат.

Пернишкият клон "Голо бърдо"' не спира своята активна хижестроителна дейност, 'въпреки неблагоприятните за строителство 1944 и 1945 години. Предан турист, без да се противопоставя на тези нови централизации, инж. Брокс отказва да  участва в  новите органи. И отстоява решенията на туристическото дружество и неговото управително тяло за преустройството и дострояването на хижа „Голо Бърдо”, известна в последствие като хижа „Славей”. Група от десетина туристи –активисти изнасят материали  и строят истинска хижа. Първата част от новата хижа се открива на 8 ноември 1945 година.

Вдъхновената  и от новото време, и от дългия съюзен застой културно - просветна и организационна дейност на перничани е „попарена“ от „българщината“ в подражателството. През 1946 г. се създава Народен физкултурен съюз - НФС, в който са включени всички съюзи и организации в т.ч. и туристическия съюз. Туристическите дружества, с материалната си база стават секции към физкултурните дружества. През 1948 г. НФС се преименува във ВКФС. През 1950г. ЦТК към ВКФС се преименува на „Републиканска секция по туризъм“, а БАК  става „Републиканска секция по алпинизъм“.

Пернишка група начело с инж. Х.Брокс 1946 г.пред хижа "Скакавица"  в Рила

На 6 октомври 1946 г. клонът на народният туристически съюз в гр. Кюстендил "Осогово" организира на гара Земен другарска среща за опознаване на туристите от югозападна България. Присъствали 25 души от София, 30 от Кюстендил, 9 от Дупница и 7 от Перник. На срещата присъствали от централното настоятелство на НТС  Георги Клисаров и Иван Ламбов. Георги Клисаров произнесъл кратко слово за новите задачи стоящи пред туристическото движение у нас. По всичко се разбира, че е станало въпрос за предстоящото сливане на НТС с Народния съюз за гимнастика и Народния колоездачен и Мото съюз в Единен народен физкултурен съюз, което и става на 26 декември 1946 г. в София. С този акт туристическия съюз изгуби своята независимост за дълги години и до 1957 г. остава като придатък към развиващото се с бързи темпове физкултурно движение в страната. Впрочем, запазил все още кадрите си и имащ голяма популярност сред гражданството, образуваният след сливането на организацията т.нар. 'Туристически комитет" при Пернишкото физкултурно дружество "Рудничар", начело с неуморимият си организатор Хелмут Брокс провежда една твърде оживена дейност наситена главно с излети и трудови дни. На 22 юли 1947 г. се провежда трудов излет до х. Голо бърдо", където се построява чешмата с коритата и се подготвят основите за подпорната стена на хижата. Особено наситен с излетни прояви бил, обявения от спортното дружество м.юни за агитационен месец на туризма. Той започнал още в края на месец май. На 22, 23 и 24 бил устроен излет до вр. Белмекен; от 23 до 28 същия месец се състоял и многодневен  излет.

 

Така България се пренастройва на съветските методи на управление в социалната и хуманитарна сфера. Всичко е подчинено на  Централния Спортен съвет, върховен орган на всички спортни, физкултурни и туристически сдружения.  През 1953 г.  на територията на Пернишка околия се създават  доброволните спортни организации (ДСО)- Миньор, Урожай, Торпедо, Динамо и Строител, към които по ведомствен принцип биват изградени и съответните   секции по туризъм. Такава има и към Околийския комитет за физкултура и спорт /ОКФС/ с отговорник за туризма Надко Бонев. Сведения за дейността на тези секции по туризъм в Държавния архив намерих едва за 1958 г. В една обява за масов ски-туристически поход намираме името Е. Венев, като отговорник по покриването на нормите за значката "Народен турист" към ДСО "Урожай", В завод "Сталин" ( МЗ „Струма” ) по това време се знае като председател на секцията по туризъм известният туристически деятел Александър Асенов. Основното ядро на бившето туристическо дружество "Голо бърдо” си остава в туристическата секция към ДСО "Миньор" и секция „Рудничар“, където е  председател инж. X. Брокс. ДСО "Миньор" стопанисва и  хижите на бившето туристическо дружество - "Селимица", "Острица" и "Голо бърдо". В секцията основно се е развивал пешеходния туризъм. Алпинизмът като туристическа дисциплина в Перник се заражда едва през 1954 г. Основата са  няколко младежи изкарали младши инструкторски курс по алпинизъм в Централната алпийска школа /ДАЛ/ в Рила  Златан Момчилов, Стоил Стоименов,Седевчо Рачев и Иван Абаджиев. През 1954 г. треньор по алпинизъм е Васил Кирилов Янев.

Данни за  системна и оживена туристическа дейност се намират  по архивите вече през 1958 г.  Хелмут Брокс пише във в. "Димитровско знаме" статия за развитието на туризма в Перник, което всъщност е кратка история на движението, а ОКФС излиза с решение за откриването на активния летен спортен сезон с масови туристически походи и излети  до исторически места в околията. По това време са излезли  и първите броеве на възстановеното отново списание на българските туристи - вече като списание „Турист", където Хелмут Брокс отразява зараждащия се в Перник туристически организационен ентусиазъм.

Освен първите успешни участия на отбор на Перник на националното състезание по туристическо ориентиране в Берковица през 1956 г. в състав Златко-капитан, Златан, Абаджиев, Седевчо и Вили-бонс този период се характеризира с първите градски и окръжни състезания. По инициатива и под ръководството на Златан Момчилов - тогава специалист към ГКФС и секцията на „Миньор“  се правят първите карти в България и маршрути за състезания по ориентиране. Първите  състезания са през 1956 г. градско - Рударци-хижа „Селимица“ и на „Торпедо“- дневен и нощен маршрут. Дневния е  Перник - хижа „Орлите“, и нощен -  х.“Орлите“- х. „Голо Бърдо“, и скоростен финал на третия ден – х. „Голо Бърдо“(сега „Славей“)- Двореца на културата Перник. Първото градско състезание по туристическо ориентиране в гр. Перник е на 15 и 16 септември 1956 г. Състезанието е спечелено от отбора на МЗ "Сталин"( сетне завод "Струма") с водач на отбора Кирил Боянов - едно новоизгряващо име в ориентирането, следвани от патрула на р. Толбухин с водач Иван Абаджиев.  Второто състезание - също през 1956 г. е с финален етап х. „ Голо Бърдо“-курорта „Рударци“. Така се поставят основите на израстването на Перник по-късно като център на ориентирането в България.

Отбора на Перник на национално състезание по тур.ориентиране
в Берковица - Златко, Златан, Абаджиев, Седевчо и Вили-Бонс

За състоянието обаче на стопанисваните от ДСО "Миньор" туристически  хижи,  критично се изказва на страниците на в, "Димитровско знаме" сътрудникът на вестника Ангел Боянов, който по повод проведените на 7 и 8 февруари, в рамките на Втората републиканска спартакиада, поход и ски състезания на х. "Голо бърдо" пише: „Състезанията по ски можеше да преминат на още по-високо равнище ако в малката стаичка на хижата девет души не спяха на две легла, върху един дюшек, една възглавница и не се завиха с три одеяла; ако в западната стая, на десет легла, от които пет без дюшеци, не спаха девет -десет души, с шест идеала и с четири възглавници  и продължава: "Освен тези неудобства, в хижата нямаше доставени дърва и въглища за отопление.....” Това е всенародно настроение и течение, което принуждава управляващите да си спомнят закритите организационни форми на туристическото движение в България.